БИЗНЕС КАТАЛОГ
БИЗНЕС КАТАЛОГ САРАФОВО

Случка разиграла се в автобус номер 15 от Сарафово

02.08.2021 понеделник

 


За Бургасбус и пет-те стотинки

Или как бургаският превозвач не приема монети по пет стотинки, може би, защото са свикнали да боравят със загуби за милиони левове.

Сутрин е. Даже вече е ден. Към 10.05 часа. Тръгвам за работа. Освежена, мотивирана и усмихната. Еко съм, а и не разполагам с личен автомобил, затова, тръгвам към спирката на обществения транспорт в бургаския квартал Сарафово.


Автобусът се задава. Точно навреме. Имала съм късмет, доста пъти шофьорите са с чевръсти пръсти на краката, идват по-рано и навременното присъствие на спирката, не ти дава сигурност, че ще "хванеш автобуса“. От далеч се вижда, че шофьорът препуска умело с автобуса по сарафовските "пътища“ с маска, която е небрежно увиснала на едното му ухо. Викам си лято е, Корона-та я е страх от топлото, аз съм с маска и очила, няма какво да ме пипне. Да ама не.




Влизам в автобуса приветлива и възпитана. Виждам свободна седалка. Леко настроението ми спада. Въпросната седалка за пореден път не е изпрана, мизерно гнусна е, но имам много да пътувам, прежалвам дънките (които след това ще изпера на поне 60 градуса с дезинфектант) и сядам.

С поглед намирам кондукторката, която идва към мен. И тя разчита на липсата на зараза през лятото. С маска под носа стига до мен, поздравявам с "Добър ден“ и подавам сумата за билетчето със "Заповядайте“. Взема припряно стотинките, поглежда ги в ръката си и ги хвръля до мен, на седалката. Не ми дава билет и продължава към следващия пътник.  Обръщам се към нея, с опит да разбера дали трябва да изчакам и защо не ми даде билет. Опитвам да попитам. За по-ясно ще ползвам пряка реч в редовете по-долу К (кондукторка ) и Аз:

Аз: "Извинете, какво стана, защо хвърлихте монетите?“

К: Аз не съм хранителен магазин, няма да ти броя жълти стотинки!

Аз: Има тридесет стотинки на по пет, нямам други пари в портфейла. (Заради пандемията следвам препоръките на специалистите и държа малко пари в брой в себе си, плащам предимно с дебитна карта. В Бургасбус от своя страна, очевидно пандемията не ги вълнува особено и за поредна година в автобусите билет с дебитна карта не можеш да си закупиш.)

К: Не ме интересува трябва да си платиш билета.

Аз: Ама аз си го платих, а вие не искате да ми приемете парите.

К: Не, ти отказваш да платиш. С тия стотинки се ходи в хранителен магазин

Сочи ми табло в автобуса, на което пише, че билет може да се заплати с от десет стотинки до не видях колко лева.

Аз: Това са български пари и вие нямате право да ги отказвате.

К: Това са правилата.

Аз: Плащането не става по правилата на Бургасбус, а по българските закони, които не ги пишете вие! Оставям стотинките, до мен, където ги хвърлихте и като се качат проверяващи ще платя на тях, ще кажа, че вие не ги искате.

К: Не просто вие не искате да платите и ще ви направят глоба.

Аз: Не, аз плащам, има камери, има свидетели, вие не приемате парите.

И така продължихме да спорим. Изпускайки по някоя нервна дума, дължаща се на абсурдната ситуация.

Любезен възрастен човек ми предложи два лева, с които да платя по правилата на Бургасбус. Възпитано отказах, заради поведението на кондукторката. За съжаление малко по-късно, той ми плати билета без да го видя.

Пиша това, защото напоследък голяма част от персонала на Бургасбус са станали изключително арогантни към клиентите си. А и обещах на кондукторката да я направя известна. В крайна сметка ние им плащаме заплатите. Ние плащаме и загубите, които трупат. За нас шест по пет стотинки са тридесет и са двадесет процента от цената на билета. Двадесет по двадесет загуби изплащат. В банката не питат с пари с какъв номинал ще ги платят. А кога.

Аз пък питам кога общинското предприятие Бургасбус ще разбере, че ние плащаме то да съществува и ще започне да се държи с нас с уважение, като работодатели, защото реално сме такива.

И защо шофьор без маска и кондуктор с маска под носа искат спазване на локални правила, след като не спазват национални? 

Източник: ИНТЕРНЕТ


 

© 2011-2021. Сарафово Инфо