Снимка: РИМ Бургас
Стридата красострея гига (crassostrea gigas).
Екземпляр от нея това лято е донесъл в Природонаучния музей в Бургас един мъж, който я намерил край брега в Сарафово. Деликатесното мекотело съответно било похапнато, а черупката му – предадена на музейните специалисти. Те, от своя страна, показали находката на експерти от Института по океанология във Варна, които обявили красостреята за много рядко срещана по нашите ширини твар. И много й се зарадвали, тъй като досега от нея са намирани само отделни черупки, но за първи път виждали цяла раковина. Сега мечтата на учените е някой да им донесе жив екзепляр от пришълеца, за да го изследват и направят прецизен анализ.
Океанолозите са на мнение, че видът се е заселил в нашето Черно море още преди години, преминавайки в него от Средиземно море. В Украйна дори екзотичната стрида се отглежда изкуствено в морски ферми. Какво пък, нищо чудно и някоя „избягала“ оттам красавица да е достигнала до нашия бряг, понесена от теченията по гребена на вълните.
Както можем да се информираме от справочната литература, до началото на ХХ век този вид е бил разпространен само край бреговете на Япония, Корея, Северен Китай, остров Сахалин и в залива Анива в Охотско море.
След това ареалът му силно се разширява и сега е интродуциран от Тихи океан в Северна Америка, Австралия и Европа, където първо екземпляри от него са намерени край Португалия, а после се разпространява покрай всички брегове на Стария континент. Прилепена към корпусите на корабите и намърдала се в баластните им води, красостреята достига и до Канада. Днес тя е широко култивирана в повече от 40 страни по целия свят. Кой знае, може и у нас в един момент да започне да се отглежда промишлено.
По принцип този вид стрида живее по камъни, скали или в смесени песъчливо-каменисти почви, на малка дълбочина – от 1 до 50-70 м. Популациите й са много чувствителни към температурата на водата, особено по време на размножаването си, което става при температура около 18-20 градуса. А минималната соленост, при която може да съществува, не трябва да е по-малка от 12 промила. Черно море, което иначе е много по-безсолно от Средиземно и Световния океан, все пак осигурява 17 промила, което явно се отразява добре на този представител на морската фауна.
Иначе солеността на водата влияе чувствително върху растежа на стридите и техните вкусови качества. Най-вкусни са например тези, които се събират при соленост между 20 и 30 промила. Ако е по-солено, те пак си растат добре, но месото им става жилаво и с неприятен вкус, а когато солта е наистина много, растежът им се забавя.
Месото на гигантската красострея се цени високо като източник на много минерални вещества. Концентрацията на калций, мед и ванадий в него е много повече, отколкото в другите безгръбначни, но все пак количеството на токсичния метал мед е доста по-малко от пределно допустимите норми за хранителни продукти.
Във вкусния деликатес има и някои витамини като С, В12, рибофлавин, тиамин и др.
Раковините и неядливите част на стридата също се използват. Те служат като суровина за изработването на белтъчно-витаминни концентрати, влагани в животинските фуражи, а изсушените и стрити на прах черупки намират широко приложение като хранителна добавка в птицевъдството.
Дали красостреята ще продължи да се чувства добре в наши води и дали ще се спогоди с останалите черноморски обитатели, предстои да разберем. Засега е очевидно, че е намерила тук тих пристан.
И ако покрай почивката в нашите курорти случайно намерите някоя такава красавица, имате алтернатива – или да се отдадете на изкушението да тествате кулинарните й качества, или да я занесете в музея.
Източник: ДЕСАНТ