Снимка: Таня Атанасова
Станаха четири денонощия без моето клепоухо момче. Най–болезнените от дълго време насам. Сигурно някои ще си кажат животно– просто куче, какво толкова, ще си вземе друго, породисто. Само че приятелството няма порода. Любовта също. За тях е без значение как изглежда другият и какво притежава. За това толкова ме боли, защото си отиде най–добрият ми приятел, само два месеца преди да навърши три годинки. Той си отиде,защото безскруполни и нагли нищожества решиха,че им пречи или го убиха просто за удоволствие. Ловци? Нищо подобно! Tе само така се наричат, а всъщност са убийци! Ловците са убивали за да се нахранят. И ги е имало в миналото. Днес има убийци. С пушки и джипове. Нагли, с мъртви души, поддържащи жалкия си живот посредством извратената тръпка, която получават убивайки, и която ги кара да се чувстват значими. Според тях сигурно кучето ми е било помияр. Само че много хора харесваха това животно и дори го обичаха, защото очите му бяха пълни с любопитство, детска наивност и доброта. Той успяваше да разсмее много напълно непознати хора и беше в състояние за пет минути да си намери приятели– животинки, деца и възрастни. Това същество не причини никога нищо лошо никуму. За това сега се моля от цялото си сърце и душа тези уродливи бездушни твари, които причиниха това на Арго да си получат онова, което заслужават. Защото много ми се ще все още да вярвам в справедливостта, колкото и тя да е на изчезване !
Почивай в мир миличък!
Източник: Таня Атанасова, Сарафово
