23.07.2020 четвъртък
Помните ли абсурдната идея за плавателен канал и за Софийското море ? Тя стартира по времето на Червенков и Тодор Живков … А днес след 59 години имаме нови подобни абсурди …
Георги Марков я описва така в „Софийското море “ :
„На спирка Павлово по линията на Княжевския трамвай дълги години стоя един голям надпис: „Тук ще бъде пристанище Павлово“. Под надписа беше нарисуван корабоплавателния канал Панчарево-Павлово и бяха означени пристанищата. Зная, че някои от читателите веднага ще си спомнят анекдота за крокодилите, които щяха да се въдят в софийски води, за вицовете как ще превърнем лопатите в гребла и за въпроса – след като ще имаме вода за море и канал, ще можем ли да си поливаме чат-пат и цветята. Но повечето от тях ще си спомнят за онази тъжна поредица от неделни дни, през които всеки простосмъртен гражданин на София трябваше да дава своя безплатен труд за софийското море.
Съвсем не ми е ясно как тази идея от детинска фантазия се бе превърнала в държавна строителна програма, която влезе в действие. Ако някой от новите ръководители на страната беше поискал да преместим Витоша или да зарием Владайското дефиле, това би ми се сторило може би по-оправдано от гледна точка на нормално мислене. Все ми се струва, че произходът на тази Червенковска мечта е съветски. Защото веднаж чух на събрание следното обяснение: „Щом Москва може да има плавателен канал, Москва-река, защо София да няма нещо подобно. Така че, пренасяйки всички скъпи на тях подробности от романтичния им живот в Съветския съюз, българските партийни ръководители решиха да пренесат и Москва-река. От икономическа, техническа и естетическа гледна точка реализирането на тяхната мечта за море край София беше толкова абсурдно, колкото и създаването на пустинен оазис край Пловдив. Предполагам също, че названието „Софийско море“ също дойде по линията на помпозните имена, които инфантилни младежи обичат да произнасят, за да смайват околните. Бедата в цялата работа е, че такива хора управляваха страната и притежаваха власт, с която биха могли да се опитат да развъждат крокодили във Владайската река. Слава Богу, че нямаше крокодили в Москва-река. Отгоре на всичко, за цялото това мероприятие, друг плащаше. Може би нещата биха звучали малко по-иначе, ако Политбюро, Централния комитет и другите отговорни другари сами се бяха запретнали да копаят или накрая заплатеха всички разноски по осъществяването на мечтите си вместо да карат хората да работят безплатно. Но последното нещо, което човек може да търси у този вид хора, е чувството за отговорност.
И така в началото на петдесетте години, при напълно разстроено стопанство, мизерия, оскъдица из цялата страна, ние бяхме призовани да започнем строежа на софийското море …“
„Задочни репортажи за България“
Днес подобни абсурди извират и в главата на Борисов – ученик на Тодор Живков и усвоител на евросредства.
„Брюксел иска да види, освен метрото, градска железница и в други големи градове. Съревновавате се (варненци – б.р.) с Бургас. Там искат да правят до летището в Сарафово.“
Това заяви премиерът Бойко Борисов, който днес е на посещение в обекти във Варненския регион пред кмета Портних.
Кметът увери, че проектът на Варна за градска железница ще бъде готов първи, защото в общия устройствен план е предвидено такова трасе. То ще направи връзка с летището и с новата промишлена зона.
Борисов поясни, че в Бургас плановете са градската железница да свързва гарата с летище Сарафово.
Източник: avantage.bg
Помните ли абсурдната идея за плавателен канал и за Софийското море ? Тя стартира по времето на Червенков и Тодор Живков … А днес след 59 години имаме нови подобни абсурди …
Георги Марков я описва така в „Софийското море “ :
„На спирка Павлово по линията на Княжевския трамвай дълги години стоя един голям надпис: „Тук ще бъде пристанище Павлово“. Под надписа беше нарисуван корабоплавателния канал Панчарево-Павлово и бяха означени пристанищата. Зная, че някои от читателите веднага ще си спомнят анекдота за крокодилите, които щяха да се въдят в софийски води, за вицовете как ще превърнем лопатите в гребла и за въпроса – след като ще имаме вода за море и канал, ще можем ли да си поливаме чат-пат и цветята. Но повечето от тях ще си спомнят за онази тъжна поредица от неделни дни, през които всеки простосмъртен гражданин на София трябваше да дава своя безплатен труд за софийското море.
Съвсем не ми е ясно как тази идея от детинска фантазия се бе превърнала в държавна строителна програма, която влезе в действие. Ако някой от новите ръководители на страната беше поискал да преместим Витоша или да зарием Владайското дефиле, това би ми се сторило може би по-оправдано от гледна точка на нормално мислене. Все ми се струва, че произходът на тази Червенковска мечта е съветски. Защото веднаж чух на събрание следното обяснение: „Щом Москва може да има плавателен канал, Москва-река, защо София да няма нещо подобно. Така че, пренасяйки всички скъпи на тях подробности от романтичния им живот в Съветския съюз, българските партийни ръководители решиха да пренесат и Москва-река. От икономическа, техническа и естетическа гледна точка реализирането на тяхната мечта за море край София беше толкова абсурдно, колкото и създаването на пустинен оазис край Пловдив. Предполагам също, че названието „Софийско море“ също дойде по линията на помпозните имена, които инфантилни младежи обичат да произнасят, за да смайват околните. Бедата в цялата работа е, че такива хора управляваха страната и притежаваха власт, с която биха могли да се опитат да развъждат крокодили във Владайската река. Слава Богу, че нямаше крокодили в Москва-река. Отгоре на всичко, за цялото това мероприятие, друг плащаше. Може би нещата биха звучали малко по-иначе, ако Политбюро, Централния комитет и другите отговорни другари сами се бяха запретнали да копаят или накрая заплатеха всички разноски по осъществяването на мечтите си вместо да карат хората да работят безплатно. Но последното нещо, което човек може да търси у този вид хора, е чувството за отговорност.
И така в началото на петдесетте години, при напълно разстроено стопанство, мизерия, оскъдица из цялата страна, ние бяхме призовани да започнем строежа на софийското море …“
„Задочни репортажи за България“
Днес подобни абсурди извират и в главата на Борисов – ученик на Тодор Живков и усвоител на евросредства.
„Брюксел иска да види, освен метрото, градска железница и в други големи градове. Съревновавате се (варненци – б.р.) с Бургас. Там искат да правят до летището в Сарафово.“
Това заяви премиерът Бойко Борисов, който днес е на посещение в обекти във Варненския регион пред кмета Портних.
Кметът увери, че проектът на Варна за градска железница ще бъде готов първи, защото в общия устройствен план е предвидено такова трасе. То ще направи връзка с летището и с новата промишлена зона.
Борисов поясни, че в Бургас плановете са градската железница да свързва гарата с летище Сарафово.
Източник: avantage.bg