Идеята за създаването на Музей на авиацията се заражда още по времето на Първата световна война. През юли 1918 г. началникът на Аеропланното училище при Въздухоплавателната дружина майор Продан Таракчиев подава до началника на инженерните войски при Щаба на Действащата армия рапорт, с който предлага да се създаде Авиационен музей като отдел на училището, разположен на територията на летище Божурище. Според представите на предложителя този музей трябва „да служи за обучението на бъдещите пилоти чрез показване на всички познати в света модели както на стари, така и на съвременни машини и техни части“. Тази идея обаче не е осъществена.
Краят на Първата световна война и тежките клаузи на Ньойския договор забавят още повече нейната реализация. Темата се възражда със създаването на отделение „Военни музеи, паметници и гробове“ към Министерство на войната и започва целенасоченото събиране на предмети, свързани с въздушните сили.
През 1942 г. по нареждане на командира на Въздушни войски „Божурище е определено за място на експозиция, където трябва да бъде построен и храм-паметник на загиналите летци“.
След края на Втората световна война, трудностите, пред които се изправя България, наложените репарации, подмяната на материалната част и летателния състав, довеждат до унищожаване на много от самолетите, свързани с историята на военно-въздушните сили на България.
През 1972 г. идеята за Музей на авиацията отново набира скорост. Създаден е Инициативен комитет с председател ген-лейтенант Симеон Симеонов и почетен председател ген-полковник Захари Захариев. На 3 март 1973 г. Комитетът за изкуство и култура дава разрешение за създаване на Музея на територията на днешния Корпус Тактическа авиация в Пловдив.
В периода 1974 – 1977 се обсъждат и отхвърлят 6 идейни проекта, а на обявения през 1978 г. конкурс се разглеждат нови 7 – на колективи от Пловдив, София и Варна. Проект №12 на архитектите Сапунджиева и Траянова е одобрен за проектиране в работна фаза. На 27 май 1981 г. с протокол № 17, Съвета за архитектура и благоустройство изменя регулацията на парцела на МНО в кв. Тракия и обособява парцел за Музей на авиацията.
За начало на строителството е определена 1988 г., но планираните 3 млн. лв. не са осигурени. Започва събиране на средства на обществени начала.
Реализацията . . .
Много преди икономическата криза и политическите промени в края на 80-те години да блокират проекта, подкрепян от генералите С. Симеонов, З. Захариев и Д. Джуров, ентусиасти от ВВС проучват и събират снимки, документи и експонати за бъдещия музей. В основата на създаването му стоят активната подкрепа на Министерство на отбраната, както и огромния труд на военнослужещи по възстановяване на летателни апарати. Един по един, на собствен ход, транспортирани по шосе и въздух, цели или на части, бъдещите експонати се придвижват към новото си местоположение. Хидропланът Арадо 196А-3 „Акула“ идва през октомври 1986-та от Военноморския музей във Варна, учебният ЛАЗ-7М – от летище Сарафово през декември 1987-ма, Ан-14 – през юни 1988-ма от Долна Митрополия, Л-29 идва през 1989-та от Щръклево, Ил-14 прелита до Граф Игнатиево за музея през 1987-ма, през 1991-ва от Националния военноисторически музей в София са превозени Як-9, Ил-2, Ли-2, Як-23, Ту-2 и самолетът на Георги Божинов. Волята на командващите в йерархията на ВВС и 10 – САК, личният състав на 25-и авиационен полк в Чешнигирово, 44- ти полк в Крумово, 19-и полк в Граф Игнатиево, 22-ри полк в Безмер, участващите в строителните групи, упоритостта на полк. Йорго Киранов, подкрепата на полк. Герасимов, полк. Георги Коков, подп. Михайлов, подп. Асен Гигов, майор Бойчев се материализира в изграждането на музейна зала по проект на арх. Драганчева. За целта се извозват хиляди кубични метра баластра, бетон, тухли, колони, греди, балчишки камък. Тематико-експозиционният план на новата музейна сбирка е изготвен от специалистите на Националния военноисторически музей в София.
На 21 септември 1991 г. на летище Крумово тържествено е открита авиационна сбирка, съдържаща освен многобройните исторически свидетелства и 45 броя самолети и вертолети. През 1994 г. Военният съвет на ВВС решава сбирката да прерасне в Музей на авиацията, като за целта предоставя 39 дка от поделение 32850 – Крумово за нуждите на бъдещия музей. Командващият ВВС ген.-лейтенант Михо Михов изготвя предложение до министъра на отбраната Валентин Александров, а последният – до Министъра на културата Ивайло Знеполски. На 29 март 1994 г. с решение ЦМ № 306 Министерство на културата дава съгласие за преобразуване на музейната сбирка на летище Крумово в Музей на авиацията и военновъздушните сили към МО.
През 2005 година Музеят на авиацията става филиал на Националния военноисторически музей.
Източник: airmuseum-bg.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Моля пишете на кирилица!