Кв. Крайморие хвърли ръкавицата на Сарафово, вече ги бие по цени

В премиум класа кварталът на юг от центъра на Бургас е абсолютен фаворит, цените на имоти достигат до 3 хил. евро за кв.м, но има още много работа по инфраструктурата

Имоти в Крайморие - тук

Ако отдавна не сте се разхождали в района на нос Форос или на територията на бившия къмпинг Крайморие, настоятелно ви препоръчвам да го сторите.

Групата на квартал Крайморие във Фейсбук - присъедини се от ТУК

Пред очите ще се разкрие впечатляваща трансформация – върху терени, които допреди няколко години представляваха ниви и овехтели бунгала, днес там се изгражда цял ​​нов квартал. Изникват десетки модерни еднофамилни къщи, естетически издържани жилищни сгради и затворени комплекси, които не просто променят, а преосмислят облика на тази крайбрежна зона.

Кварталът преживява истински строителен бум и, както отбелязва пред Флагман.бг, дългогодишен местен жител, съвсем скоро ще се разрасне почти двойно.

Двустайни апартаменти в Сарафово от 50 000 евро вижте  ТУК

По официална адресна регистрация в бургаския кв. Крайморие живеят малко над хиляда души, но това число е силно подвеждащо. От години насам в района се заселват млади семейства, които по битови съображения запазват старите си регистрации — най-често с цел децата им да бъдат записани в утвърдени училища и детски градини в централните части на Бургас. По неофициални данни в Крайморие живеят около 2500-3000 души.

Присъедини се към Viber общността на Сарафово от ТУК

Тази тенденция обаче е напът да се промени. В Крайморие активно се изгражда филиал на едно от най-престижните и желани основни училища в града — ОУ „Александър Георгиев-Коджакафалията“.  Новото учебно крило на иновативното училище трябва да отвори врати в началото на другата учебна година, което вероятно ще доведе до бърза пререгистрация на хората с имоти в квартала.

Търси да КУПИ имоти в Сарафово - вижте ТУК

Преди година Общинският съвет на Бургас прие нов регламент, целящ да въведе контрол върху строителната дейност в тази част на града.

Бяха наложени конкретни ограничения: максимална застроена площ от 300 кв.м, височина до 8 м и не повече от два надземни етажа. Основната идея е да се съхрани характерният силует на „Крайморие“ и да се предотврати превръщането му в средностатистическо бетонно гето по подобие на презастроения и отблъскващ Слънчев бряг.

Мерките, разбира се, не касаят започналите строежи, а всички, за които след юни 2024 година се издават строителни разрешения.

Още тогава е отчетено, че тази регулация отговаря на естествения ход на развитието на квартала. В повечето случаи, самите инвеститори възприеха модела на нискоетажно застрояване, насочено към по-висок клас клиенти, търсещи комфорт, уединение и близост до природата, без да се жертва архитектурната естетика или функционалност в средата.

Ако си позволим метафора от футболната терминология, можем спокойно да отбележим, че в резултат на предприетите мерки и целенасоченото градоустройствено развитие кв. Крайморие не просто хвърли ръкавицата на другия морски квартал на Бургас – Сарафово, но вече го превъзхожда, при това убедително. А кв. Сарафово години наред, дори още и по време на соца, се водеше като курортен квартал, макар и съвсем близко до летището.

Пазарът на недвижими имоти красноречиво илюстрира тази тенденция. Еднофамилни къщи с площ около 150 кв.м и прилежащи дворни пространства между 50 и 100 кв.м, разположени в непосредствена близост до брега, се предлагат на цени, започващи от 350 хиляди евро и достигащи до 550 хил.евро. Имотите във вътрешността на квартала, със сходни параметри, се търгуват за малко под 300 хиляди евро.

Апартаментите в новопостроените по-големи имоти (преди регулацията) също не са изключение – там стартовата цена тръгва от 1500 евро на квадратен метър.

От известно време е започнало и строителството на модерни къщички до нос Форос, където до няколко години ще има 100 самостоятелни обекта, изградени в модерна среда на брега на морето – безспорно един от най-амбициозните проекти в Бургас.

Дотук свършват добрите новини за кв. Крайморие. Въпреки бурния си растеж, кварталът изостава в инфраструктурно отношение.

За разлика от новоразвиващите се квартали „Хоризонт“ и бъдещия „Тракия“ (настоящ „Мадика“), тук липсва дори базова улична и техническа инфраструктура в голяма част от новите зони. Довеждащите пътища са сериозно увредени от тежкотоварния трафик, увеличен от строителната дейност.

Към днешна дата две разрастващи се части на кв. Крайморие все по-силно наподобяват созополския квартал Мисаря – с интензивно строителство, но почти напълно липсваща улична мрежа.

Очаква се Община Бургас да предвиди целево финансиране за инфраструктурни подобрения в рамките на Бюджет 2026, но е очевидно, че ситуацията не изисква просто няколко улици, а цялостно планирана и изградена мрежа, способна да поеме нарастващия обем на обитаване.

В краткосрочен план се предвижда ремонт на ул. „Делфин“ – основната пътна артерия в квартала, която понастоящем поема по-голямата част от автомобилния трафик.

Сред дългосрочните и по-амбициозни проекти е изграждането на обходен път – от храма „Св. Пимен Зографски“ до района на къмпинга. Реализацията му би позволила затварянето на улицата, минаваща покрай плажната ивица, и трансформирането й в пешеходна крайбрежна зона – с потенциал да се превърне в нова градска атракция.

Сред нерешените битови проблеми за жителите на Крайморие остават липсата на денонощен магазин, спортни съоръжения като фитнес зала и достатъчно детски площадки – всички необходими елементи за пълноценен градски живот.

По отношение на обществения транспорт ситуацията е относително удовлетворителна. Линия №17 осигурява връзка между квартала, автогара Юг и централната градска част, като преминава на приблизителен интервал от 40 минути.

Любопитно споменаване в този контекст е фактът, че още преди две десетилетия с представянето на проекта „Град на бъдещето“ на Тодор Батков, бе обявено, че Крайморие ще бъде обслужвано и по вода.

Сега се говори за редовна корабна или катамаранна линия между нос Форос и центъра на Бургас – идеята, която така и остава само на чертожната дъска, но все още витае в общественото пространство като възможна алтернатива.

Източник: flagman.bg